Върху повърхността на едно обширно пустинно плато в южно Перу, северно от град Наска, са оформени прекрасни фигури.
Очертанията са маркирани с големи камъни, премахнат е повърхностният тъмен слой и в рамката на всяка линия се е оголил по-светлият пясък.
Загадъчните паяк, игуана, кондор, риба, цвете, гущер, чапла, дърво, ръце, спирала… Сухият климат ги е съхранил през вековете. Пресича ги панамериканската магистрала.
Те добиват популярност едва когато започват гражданските полети между Лима и южния перуански град Арекипа и веднага стават световна сензация, озадачавайки археолози, антрополози и обикновени запалянковци по древни култури на двете Америки.
Цели армии учени и любители налагат свои тълкувания за линиите – инкски пътища, планове за напоителни системи, образи, съзерцавани от примитивни балони с горещ въздух, космодруми на извънземни кораби.
Хиляди фигури украсяват около 3900 кв. км от южноперуанската пустиня. Веднага трябва да се изясни, че те са създавани в продължение на над 1000 години от поне три култури – от 800 г.пр.Хр. до 400 г. пр.Хр. от културата Паракас, след това до около 400 година от културата Наска и след това още 400 години от културата Уари.
На склона на хълм край платото южно от Палма са се разпрострели три стилизирани човешки фигури с изпъкнали очи и странно щръкнала коса, които датират отпреди поне 2400 години – по-рано от всички приети дати за възникването на цивилизацията Наска. 
Тези и много други разкриват нещо много важно: линиите не са създадени нито по едно и също време, нито на едно място и с една и съща цел. Много били насложени върху по-ранни. Популярната представа, че могат да бъдат обхванати с поглед само от въздуха, е съвременен мит.
Ранните геоглифи на „Паракас“ били създаване по склоновете така, че да могат да се гледат от пампата. Отначало били натуралистични, а по-късно се появяват линии и трапецоиди. Почти всички животински изображения са изпълнени с една непрекъсната линия. Човек може да пристъпи в тях на едно място и да излезе от друго, без въобще да пресече друга линия, което навежда на мисълта, че в ранните времена линиите еволюирали от обикновени изображения в пътеки за церемониални процесии.
По-късно, вследствие експлозивния ръст на населението, в ритуалите участвали все повече хора и геоглифите възприели отворени геометрични форми, като някои трапецоиди се простират на повече от 600 метра. Церемониите са играели основна роля в ритуалите на хора, които се молели дъждът да падне над Андите на изток и да се стече надолу към техните ниви.
Историята започва – и завършва – с водата.
Тези древни ритуали са оставили следи в самата почва. Между 2003 и 2007г. двама геофизици правят измервания на земното магнитно поле в един трапецоид и други линии. Фини смущения в магнитния сигнал показали, че почвата е била утъпкана вследствие на човешки дейности. 
Междувременно друг член на екипа събрал географски координати и прецизни измервания за зрителните линии на стотици геоглифи. Данните показали, че те са създадени на места, на които да бъдат видени от няколко различни точки на наблюдение, тоест те били места, където социални групи извършвали дейности и взаимодействали помежду си, а „зрителите“ можели да ги гледат от долините и други форми на релефа.
Крайбрежната област на Южно Перу и Северно Чили е едно от най-сухите места на Земята. В закътания басейн, където възникнали културите Паракас, а по-късно и Наска, от намиращите се на изток Анди се спускат десет реки, повечето от които пресъхват през част от годината. Тези уязвими десет ивици зеленина осигурили плодородна ниша за възникване на ранна цивилизация.
Само че околната среда била рискова – много рискова. Когато областта на високо атмосферно налягане над централните части на Южна Америка се премествал на север, над западните части на Андите вали повече. Когато същата област се премести на юг, реките в долината Наска пресъхват. По поречието им се отглеждали памук, фасул, кореноплодни растения, плодни дървета и царевица с къс кочан.
Едно прочуто керамично пано, известно като „плочата от Тейо“ и изобразяващо няколко души НАСКА, които вървят и надуват свирките си, а около тях танцуват кучета, е смятано за емблематична „моментна снимка“ на мирен народ, чиито ритуали включвали музика, танци и свещени разходки.
Теократична столица на НАСКА било бруленото от пясъците свещено средище Кауачи. Представлява обширен комплекс с площ 150 ха, включващ внушителна пирамида, няколко храма, големи площади и платформи със сложна схема от свързващи ги коридори и стълбища. 
Река Наска, която изчезва под земята около 15 км по на изток, избликва като извор на прага на Кауачи. В древни времена появата на вода на такова място се е възприемало като нещо свещено. На много места хората се местели на изток или на запад по реките заедно с промените на времето – следи от села се намират навсякъде по речните долини. И край всяко селище – геоглифи. Както в Европа строели катедрали…
Остроумна система от хоризонтални кладенци, улавяща спускащите се подпочвени води, позволявала на хората да ги изкарат на повърхността. Тези напоителни системи, наричани „пукиос“, свеждали до минимум изпаряването, а доста и досега продължават да осигуряват вода. Засяването на семената ставало без оран – правела се една дупка и така се съхранявала структурата на земята.
Околните планини традиционно били свързвани от митологична гледна точка с водоизточниците. Някои пътеки до билата са осеяни с фрагменти от съдове, навеждащи на мисълта, че тази връзка датира от далечното минало. През 1986 г. са открити останки от церемониален каменен кръг на връх в планината Ияката, която със своите 4200 м е една от главните, подхранващи оттичането на реките на Наска.
Това затвърдило хипотезата, че линиите на платото имали отношение към почитане на планинските божества заради връзката им с водата. Но истинското озарение за връзката между свещените ритуали на Наска и почитането на водата осенило изследователите през 2000 г. на един трапецоид, господстващ над пустинното плато край село Юнама. 
Археолозите често забелязвали големи изкуствени каменни могили в края на подобни трапецоиди и подозирали, че става дума за церемониални олтари. Докато разкопавали една такава могила, освен счупени съдове, черупки от миди, растителни останки и следи от обредни дарове се натъкнали на голяма раковина Спондилус, отличаваща се с кораловите си цветове и покрита с шипове повърхност.
Такива се появяват в крайбрежните води ва Северно Перу само по време на явленията Ел Ниньо и следователно се свързват с началото на дъждовете и земеделското плодородие. Раковините Спондилус били много важен религиозен символ на водата и плодородието. Носели ги отдалеч, нещо като тамяна в Стария свят и биват откривани само в специален контекст – като гробен дар и само на тези платформи.
Нямало как да е другояче – в този район водата била основният проблем. Несъмнено нейната липса придобила огромно значение в залезния период на културата Наска. Постепенно те се измествали нагоре по речните оазиси, все едно се опитвали да надбягат околната среда. В един момент условията достигнали своята кулминация и обществото на Наска рухнало.
Без съмнение геоглифите действено и ритуално са напомняли на цивилизациите от платото, че съдбата им е свързана с околната среда. Можеш да разчетеш тяхното преклонение пред природата във всяка линия и извивка, която са издълбали в пустинята.
Сегашното човечество май е забравило смирението, забравило, че съществува в свещено пространство и животът е само един кратък миг.
По материали на сп. NATIONAL GEOGRAPHIC България
